За книгата: 2016 г. / „...отначало те решиха да не пестят от красотата на небесата. Затова в лабораториите бяха създадени същите тези „небесни екрани“ (както бяха наречени в документите, само беше добавен специфичен номер на спецификация) не само за различни часове на деня и нощта, но и за всякакви метеорологични условия. По-късно, за да се спестят пари, беше взето решение да се блокира оформлението на небето. От наличните компоненти: изображения на Слънцето, Луната, Марс, Венера, Млечния път, Голямата и Малката мечка, както и облаци с различни размери, те събраха желаната картина на небето и я излъчиха за радост на хората , Когато компонентите на небето бяха направени, те бяха изпратени в специална работилница, където опитни техници, в строго съответствие с времето на годината, метеорологичните условия и дори местоположението на звездите (!), Събраха желаната снимка и излъчиха. то. И всички го харесаха толкова много - както обикновените хора, които се любуваха на небето (е, за да не ги разстройват, те не бяха информирани, че видимото небе не е много реално), така и самите работници от специалния цех, които започнаха да назовават работното им място помежду си „Къщата на изгряващото слънце“ - според стара песен…»